Архив за етикет: Атанас Йованович

Големият сръбски фотограф Анастас Йованович е врачанин

Полексия Тодорович - снимка, около 1865 г.
Полексия Тодорович – снимка, около 1865 г.
Анастас Йованович от Враца не само е отличен майстор в снимането и литограф, но почти десетилетие е бил шеф на канцеларията на княз Михаил Обренович, разкрива Кирил Андровски:

Преди години случайно ми попадна издание от 1994 г. – „Историе српске културе“. Там, на стр. 365, е написано, че Анастас Йованович е „первим српски фотограф“, който е сътворил пантеон на сръбската фотография.

Но в бележката е пропуснато да се отбележи, че по произход е българин, което той никога не крие.

Анастас Йованович е роден във Враца през 1817 г. Баща му Иван е бил търговец и изнасял за Сърбия шаяци и аби, а оттам внасял други изделия – коси, железария, лен.

Учи във Враца

Във Враца Анастас учи писмо и четмо при Константин Огнянович, който е от град Панчево, където имало българска колония. Владеел много добре български. За учител идва през 1822 г. по препоръка на врачанския първенец Димитраки Хаджитошев.

Когато Анастас навършва 9 години, баща му го отвежда да продължи образованието си в Белград (1826), където вуйчо му бил терзия и работел в княжеското шивашко ателие.

През 1830 г., след смъртта на бащата на Анастас, в Белград идват да живеят и неговите близки: майката Мария (била е от заможен род), брат му Михаил и сестра му Катерина. Но след 1 година ново нещастие сполетява семейството – почива и вуйчото, който бил тяхна опора.

През 1832 г. в Белград се открива сръбска печатница с букволеярна. Там често се застоява юношата Анастас. На германските специалисти им прави впечатление неговата любознателност и той е приет, заедно с други свои другарчета, да овладява печатарския занаят.

В професията проявява сръчност и бързо напредва, германците му се доверяват и често го канят на гости, увеличават и заплатата му. Това му позволява да си купи собствено жилище, което обзавежда по европейски образец – със столове, маси, кревати.

Започва с букви върху метал

Увлича се от рисуването и гравирането на букви върху метал. За успеха му говори следният факт – на него се поверява изписването на посвещение върху сабя, която княз Милош през 1836 г. подарява на барон Хердер.

След 2 години друго важно събитие коренно променя живота на Анастас Йованович. Трябва да се издаде буквар, първия сръбски буквар, но печатницата не разполага с курсивни кирилски букви.

Да се поръчат в чужбина, това би затруднило осъществяването на идеята. С направата на матриците се заема Анастас. Най-напред той започва с буква Ж, най-трудната. Като я видели майсторите от букволеярната, ахнали: „Много добре, много добре…“

След няколко седмици задачата е изпълнена, а впоследствие на „бял свят“ се появява и букварът в тираж 40 000 броя.

Пращат го стипендиант във Виена

Княз Милош Обренович високо оценил таланта на Анастас и препоръчал на управителя на печатницата да бъде изпратен като стипендиант на специализация във Виена. През 1839 г. българинът вече е там. Първата си значителна творба посвещава на Доситей Обрадович.

През този период на обучение става популярно едно епохално откритие – фотографията. Това е годината 1839-а, когато Дагер прави в Париж първите изображения върху картон на катедралата „Нотър Дам“ и един натюрморт.

През есента те са изложени в един от салоните на академията във Виена и това постижение на техниката предизвиква небивал интерес.

Анастас Йованович си поставя за цел да овладее „новото изобразително средство“ и след 2 години със собствена Дагерова камера прави своите първи снимки във Виена. Нещо повече – оптикът Прокеш му организира в града фотоизложба.

През 1846 г. става и член на фотографското дружество. През 1824 г. династията на Обреновичите е свалена от власт в Белград и стипендията на Йованович е прекратена. Именно това го принуждава не само да се изявява като фотограф, но и като художник.

Вече е семеен, жени се за австрийка, а през 1839 г. се ражда и неговият първороден син Константин, който по-късно става известен виенски архитект и трайно свързва творческата си кариера с България.

Проектира Народното събрание

След Освобождението по негови проекти се построява сградата на Народното събрание, сградата на Книжовното дружество (БАН), Първа мъжка софийска гимназия и гимназията в град Лом.

Когато трябвало да му се изплати хонорар за проекта на Народното събрание, той се явява при Драган Цанков, който го посреща с думите:

– Абе, момче, как така да разреша да получиш 6000 златни лева? Ако разбере това българският народ, ще дойде и с тояга ще ме прогони от канцеларията. Вземи 3000 и бъди доволен…

Във Виена Анастас Йованович не е забравен от своя благодетел Милош Обренович. Той често го посещава, поощрява го в пресъздаване на сръбската история в литографии и дори се води нещо като негов личен секретар.

Поощрява го и в пътуванията в чужбина, където посещава различни музеи и картинни галерии. При него през 1852 г. идва и Николай Павлович от Свищов. Той има желание да постъпи в художествена академия, трябва да го подготви по рисуване.

Изведнъж го запленява фотоапаратът

Съвместната работа сближава двамата творци. По-късно Йованович ще му окаже помощ при отпечатването на литографии по сцени от романа на Велтман „Райна – българската княгиня“.

През 1858 г. в Белград отново е извършен преврат и Обреновичите отново идват на власт. Новият княз Михаил назначава Анастас Йованович на високия пост хофмайстер – „управител на двора на княжеского“ и той след многогодишно пребиваване във Виена пак е в Белград.

Новите задължения пречат да се занимава усилено с литография и изобразително изкуство, но през свободното си време фотоапаратът е на негово разположение.

В княжеския двор Анастас Йованович отваря фотографско ателие и за придворен фотограф е назначен българин от Самоков – Анастас Карастоянов, който по разбираеми причини се отказва от фамилното си „кара“ и под снимките се подписва само Стоянович.

В Сърбия за първи път той налага така наречената репортажна фотография, прави и пейзажи от Белград и неговите околности.

След убийството на Михаил през 1868 г. и новият княз Милан кани Анастас Йованович да остане и да изпълнява своите длъжности като управител на княжеския двор, но Йованович отказва. Благодари за оказаната му чест, обаче се чувства уморен и е необходимо след 3 десетилетия упорит труд да се отдаде на заслужен отдих.

Не забравя, че е българин

През своя живот Анастас Йованович винаги се чувства българин, не забравя своя корен, едновременно с това – и сърбин. Дори известно време се подписва под своите литографии „Танаша Йованович, българин литограф“.

Известни са думите му, че негова майка е тази, която го е родила, но като няма средства и го вземе друга жена, за да го отхрани, и тя му е майка.

В своите мемоари за учението си в Белград през 1871-1874 г. известният етнограф Димитър Маринов отбелязва, че Анастас Йованович е бил почетен член на българското дружество в града, в което участвали и много българи от Македония.

На членовете му той оказвал не само морална, но и материална помощ. През годините до своята смърт (1 ноември 1899 г.) Анастас Йованович живее както в Белград, в своята стара къща, така и във Виена.

Не престава да твори и да следи новостите и във фотографията, и в изобразителното изкуство. Оставил ни е и своя дневник, и записки от своя живот до 1842 г., които би трябвало да бъдат преоткрити и публикувани. А едни от последните му думи са: „Жалко, жалко! Всичко ме интересуваше, но сега вече всичко е отминало.“

Създава над 800 фотографии

Много от творбите на Анастас Йованович са притежание на различни сръбски и чуждестранни галерии и музеи, някои се съхраняват в Белградската национална библиотека.

Неговите биографи отбелязват, че той е създал повече от 200 литографии и рисунки и над 800 фотографии. Те му отреждат, особено снимките, значимо място в световната фотография.

А на Балканите – пръв сред първите! Някои от неговите по-известни творби са литографиите на Доситей Обрадович, княгиня Юлия, Стефан Шупликац – войвода, княз Михаил Обренович, Крали Марко, Стефан Неман I, крал сръбски, княз Милош Обренович, хайдут Велко, Стефан Урош, Николай I, Александър II и много други.

По в. „Дума“/СБЖ – П.П.

Текст: http://bolgari.net

Advertisements